четвъртък, 15 декември 2016 г.

Колко тежи раницата на ученика и какво значение има това?


  Този въпрос е като припев на популрян шлагер. Всички сме си го тананикали. Много. Никакво. Първо се ядосваш. Питаш какво може да се направи? Всички ти казват – от мен нищо не зависи – от учителя, през директора до министъра или заместниците му. В един момент - на децата, а и на родителите – вече не им пука. Спират да носят учебници. Отдавна са спрели да учат. Или да вярват, че училището е способно да ги подготви за живота. Забележете кой ходи на родителски срещи, влиза в Настоятелствата или в новите Обществени съвети? Родителите на децата от 1 до 4 клас, най-много 5-7 клас. Те все още вярват, че може да помогнат, да реформират образователната система... И периодично се сблъскват челно с проблема “тежки раници”.
Днес спорих с един татко, микробиолог, така се представи. Каза, че им нямало нищо на петокласниците - 30 кила да носят 8 килограма раници. Аз съм 90+ и пак имам проблем, ама нейсе. Но, според мен проблемът е по-дълбок. Училището те учи на неефективност. Това ли искаме?
Носиш 8 килограма, стотици страници луксозна полиграфия и тетрадки, от които използваш в най-добрия случай 6 (часа) * 4 стр. (3 листа макс) учебник, 2 стр. учебна тетрадка (2 листа макс), 2-3 страници тетрадка (2 листа) – или общо 42 листа. Направете си труда, запишете за една седмица колко страници/листи от учебниците, от учебните тетрадки и нормалните тетрадки изписват децата Ви. Сега сметнете колко страници/листи има в раницата всеки ден. Убеден съм, че е под 10%, а вероятно и под 5%. Представете си сега производствено предприятие, в което под 10% от ресурсите, които вървят по поточните линии днес се превърщат в продукт. Изглежда абсурдно, нали? Но в образованието не ни прави впечатление!
Всъщност децата ни носят тежки раници само за да могат издателствата да печелят добри обороти. Колкото е по-тежък учебника, толкова е по-скъп. Големите не носят учебници, защото не ги и купуват. А и вече не виждат смисъл. Малките все още имат уважение и авторитет към учителите и училището. А и родителите им. Вярват. И затова ги товарим с тежките раници. Да не са различни. Да научат...
От време на време някой директор или група учители успяват да намерят втори комплект учебници, родителите се организират да купят шкафчета, за да могат децата да имат един комплект в училище, един у тях. И раниците са поносими. Но в други училища не успяват. Смятат, че система за достъп с чипове е по-важна от шкафчета за всички деца или просто нямат пари. Решаваш проблема от 1 до 4 клас (особено ако и си цял ден в училище) и ти се стоварва в 5 клас. И въпреки това...
Тежките раници са не само проблем с физиологични, ортопедични и кинезитерапевтични последици, но и очевидна демонстрация на неумението да се организира обучителния процес по един ефективен начин. Решения има много. И в слагането на изисквания от страна на МОН всеки родител да има право законно да си прави ксерокопие на учебника, и в даването на два учебника, и в отказа от учебници и по-голяма вяра във възможностите на учителите и т.н. Но училищната система трябва да е в състояние да разпознава собствените си проблеми и факторите, които отчуждават ученици и родители от учебния процес. Иначе ще се вайкаме само колко зле сме класирани по междунаордните класации. Но нищо не правим за да заприлича образоваието ни на Финландия, Сингапур или САЩ.

Няма коментари:

Публикуване на коментар