Почитателите на Моцарт имаха възможност да отпразнуват рождения му ден (27 януари, 1756 г.) с две премиерни представления на "Отвличане от сарая" на "Опера Нова" - на 31 януари в Общински културен институт "Надежда" и на 2 февруари в Кино-театър "Освобождение". И двете вечери залите бяха напълно разпродадени. Разбира се, не само заради Моцарт. "Опера нова" е уникален частен проект, койтo е успял да изгради устойчива общност от почитатели.
"Опера нова" е проект на режисьора Георги Симеонов, който събира млади оперни надежди от Националната музикална академия и опитни изпълнители от оперните театри в България, музикантите от оркестър "Симфониета", камерния хор на Българската академия на науките и смесения хор към Синдикалния дом на транспортните работници. "Отвличане от сарая" е последното заглавие от репертоара на "Опера нова", в което освен всички по-горе изброени участваха и танцьорките от "Кралиците на ориента". "Опера нова" има амбицията да служи като учебна опера, по подобие на учебните драматични и куклени театри в НАТФИЗ, и през последните 3 години е успяла да подпомогне кариерното развитие на поне дузина оперни артисти. Дава възможност за по-разнообразна сценична изява на двата хора, а и на оркестър "Симфониета".
Третото представление ще бъде на 24 март на сцената на кино-театър "Освобождение". Ако нямате планове за тогава, можете да си запазите вечерта и да започнете да създавате Вашето преживяване. Не помня дали съм го прочел от някой критик или аз съм го измислил, но представлението не започва с вдигането на завесата или с първата изсвирена нота/казана реплика, а с чуденето дали и кога да си купиш билет, със запознаването с либретото и сюжета, с историята на поставянето на пиесата/операта/балета и не завършва с ръкоплясканията и падането на завесата, а със споделените емоции с приятели и рефлексия върху тяхното възприемане и това на професионалните критици. Много често едно такова "удължено" и "субективизирано" представление може да е по-ценно от стандартната консумация на култура, пък била и тя в по-престижна локация. Споделям моето...
"Отвличане от сарая" е 14-та поред от общо 23 опери на Моцарт. Написана е във Виена за една година - от юли 1781 г до юли 1782 г и е в т.нар. зингшпил стил - действието се развива през театрални диалози, а ариите са в емоционално наситените и повратните точки за сюжета. Ролята на Селим Паша още от премиерата й във Виена е чисто театрална, без нито една ария, което дава възможност да се изиграе от Мирослав Маринов, който не е оперен певец, а мениджър на кино-театър "Освобождение", предприемач и специалист с разнообразен опит, включително от новогодишните програми на Хачо Бояджиев през 80-те. Другите роли и специално тези на Констанца и Осмин са едни от най-сложните (поне сред моцартовите опери). Моцарт е писал операта по поръчка, с ясно съзнание кои ще са изпълнителите, както и кое ще е либретото. Работата му е трябвала след скандалите с предишния му работодател в Залцбург - архиепископ Колоредо. От писмата на Моцарт до баща му разбираме колко му е било неприятно да пише музика по готово либрето, а вместо това смята, че за да се получи хубава опера, трябва либретиста да следва композитора.
Когато започва работата върху операта Моцарт има не само готово либрето, но и ... музика. Премиерата на "Белмонт и Констанца или отвличане от сарая" по либрето на Кристиан Фридрих Бретцнер и музика на Йохан Андре вече се е състояла на 25 май същата година в Берлин. По съвременните стандарти за авторското право "отвличането" на Моцарт и Готлиб Стефани (либретистът и поръчител) си е отвсякъде "cover", при това без позволение и съответното заплащане. Ако не беше Моцарт едва ли щяхме да помним Стефани тези дни. Разбира се, подобни заемки на сюжети има и при други либретисти и музиканти - Паизиело прави нова версия на "Слугиня-господарка" на Перголези, Моцарт пише "Сватбата на Фигаро" като продължение на "Севилския бръснар" на Паизиело, а Росини прави нова версия на "Севилския бръснар" на Паизиело... Но, в тази ситуация - кажи речи - да направи кавър на берлинската постановка, Моцарт реагира на висотата на таланта си и прави една от най-запомнящите се опери в стил зингшпил. А аз ще следя развитието на Виктор Кръстанов (Осмин) и Лили Харизанова (Констанца).
Ще запомня това "отвличане" с един неочкван край. Образът на Селим Паша още при Моцарт е достатъчно "европейски", милостив, напълно в духа на Просвещението и водещите нагласи а австрийския двор след поемането на властта от Йозеф II. В някои съвременни представления (като това на Джордж Блум във флорентинския театър - виж 2:05) Селим Паша дори собственоръчно окачва запазеното колие с кръстче на Констанца. Вътрешно-сюжетно това се дължи (вероятно) на личната драма и катарзиса, последвал загубата на любимата му в следствие на жестокостта на бащата на Белмонте, когато са били млади. Във версията на Георги Симеонов, обаче, благородството на Селим Паша, заедно с цялостното му поведение спрямо Констанца, се оказва толкова завладяващо, че Констанца избира да остане с него (слиза от кораба). На пръв поглед, от днешна гледна точка, можем да го обясним със Стокхолмския синдром, но за мен точката на пречупване на любовта на Констанца към Белмонте е малко преди да ги хванат, в трето действие, когато и Белмонте (Димитър Зашев), и Педрило (Драгомир Шопов) се усъмняват дали любимите - Констанца и Блонда (Лилия Здравкова), са им останали "верни", докато са били в "робство".
Разбира се, има какво да се поправя със следващите представления. Например, невинаги субтитрите бяха читаеми или синхронизирани с ариите, а някои костюми (черният на Блонда) бяха изпреварили времето на действието. Но представлението си струваше всяка минута и целият екип, работил по него, трябва да бъде поздравен. Иновацията чрез включване на танцьорките от "Кралиците на ориента" (в повечето от останалите постановки няма балет) със сигурност е довела нова публика и заради флаш-моба в метро-станция "Сердика" на 25 януари. Само едно от видеата, направени тогава - на Светла Енчева, събра близо 5000 гледания във фейсбук.
Една от уникалните "подправки" за настроението в залата беше фактът, че оркестърът "Симфониета" беше разположен "на една ръка разстояние" на нивото на публиката, което даваше възможност да се "гледа", а не само "слуша" музиката му. Елемент, който обикновено липсва в традиционните оперни зали. И ако се чудите за акустиката, неочаквано добра е. На сцената са пели почти всички "класици" на българската естрада, а за известно време е била и втора сцена на Народния театър. Дали "Опера нова" и Селим Паша ще успеят да превърнат зала "Освобождение" в един съвременен музикален и културен сарай - предстои да видим!
Оригиналният плакат за премиерата на 16 юли 1782 г.
Третото представление ще бъде на 24 март на сцената на кино-театър "Освобождение". Ако нямате планове за тогава, можете да си запазите вечерта и да започнете да създавате Вашето преживяване. Не помня дали съм го прочел от някой критик или аз съм го измислил, но представлението не започва с вдигането на завесата или с първата изсвирена нота/казана реплика, а с чуденето дали и кога да си купиш билет, със запознаването с либретото и сюжета, с историята на поставянето на пиесата/операта/балета и не завършва с ръкоплясканията и падането на завесата, а със споделените емоции с приятели и рефлексия върху тяхното възприемане и това на професионалните критици. Много често едно такова "удължено" и "субективизирано" представление може да е по-ценно от стандартната консумация на култура, пък била и тя в по-престижна локация. Споделям моето...
"Отвличане от сарая" е 14-та поред от общо 23 опери на Моцарт. Написана е във Виена за една година - от юли 1781 г до юли 1782 г и е в т.нар. зингшпил стил - действието се развива през театрални диалози, а ариите са в емоционално наситените и повратните точки за сюжета. Ролята на Селим Паша още от премиерата й във Виена е чисто театрална, без нито една ария, което дава възможност да се изиграе от Мирослав Маринов, който не е оперен певец, а мениджър на кино-театър "Освобождение", предприемач и специалист с разнообразен опит, включително от новогодишните програми на Хачо Бояджиев през 80-те. Другите роли и специално тези на Констанца и Осмин са едни от най-сложните (поне сред моцартовите опери). Моцарт е писал операта по поръчка, с ясно съзнание кои ще са изпълнителите, както и кое ще е либретото. Работата му е трябвала след скандалите с предишния му работодател в Залцбург - архиепископ Колоредо. От писмата на Моцарт до баща му разбираме колко му е било неприятно да пише музика по готово либрето, а вместо това смята, че за да се получи хубава опера, трябва либретиста да следва композитора.
Осмин (Виктор Кръстанов), Констанца (Лили Харизанова)
Констанца, Селим Паша и Кралиците на ориента
Ще запомня това "отвличане" с един неочкван край. Образът на Селим Паша още при Моцарт е достатъчно "европейски", милостив, напълно в духа на Просвещението и водещите нагласи а австрийския двор след поемането на властта от Йозеф II. В някои съвременни представления (като това на Джордж Блум във флорентинския театър - виж 2:05) Селим Паша дори собственоръчно окачва запазеното колие с кръстче на Констанца. Вътрешно-сюжетно това се дължи (вероятно) на личната драма и катарзиса, последвал загубата на любимата му в следствие на жестокостта на бащата на Белмонте, когато са били млади. Във версията на Георги Симеонов, обаче, благородството на Селим Паша, заедно с цялостното му поведение спрямо Констанца, се оказва толкова завладяващо, че Констанца избира да остане с него (слиза от кораба). На пръв поглед, от днешна гледна точка, можем да го обясним със Стокхолмския синдром, но за мен точката на пречупване на любовта на Констанца към Белмонте е малко преди да ги хванат, в трето действие, когато и Белмонте (Димитър Зашев), и Педрило (Драгомир Шопов) се усъмняват дали любимите - Констанца и Блонда (Лилия Здравкова), са им останали "верни", докато са били в "робство".
Разбира се, има какво да се поправя със следващите представления. Например, невинаги субтитрите бяха читаеми или синхронизирани с ариите, а някои костюми (черният на Блонда) бяха изпреварили времето на действието. Но представлението си струваше всяка минута и целият екип, работил по него, трябва да бъде поздравен. Иновацията чрез включване на танцьорките от "Кралиците на ориента" (в повечето от останалите постановки няма балет) със сигурност е довела нова публика и заради флаш-моба в метро-станция "Сердика" на 25 януари. Само едно от видеата, направени тогава - на Светла Енчева, събра близо 5000 гледания във фейсбук.
Оркестър "Симфониета" и пълната зала
